- Г-н Вапцаров, какво очаквате от един процес, който да отмени присъдата на вашия чичо.
- Говорих с доста компетентни юристи. Те твърдят, че в емоционален план предложението на главния прокурор Никола Филчев е много достойно. Време е да се изчисти името на Вапцаров от петното, което пада върху него с тази присъда. Да се покаже, че той не е забравен. В юридически план обаче нещата според тях не са толкова ясни. Все пак тогава е съществувал Закон за защита на държавата и той е осъден точно по него. Освен това опасявам се, че могат да посегнат на Международната награда за мир. Моят чичо е единственият българин, удостоен с този приз.
- Вече доста години въпросът дали поетът е можел да бъде спасен продължава да стои без отговор. Какво мислите вие, синът на неговия брат?
- Според мен Вапцаров е бил осъден неправилно. Той е подхвърлената жертва. Дори да е бил вербуван от руснаците, каквато версия можем да приемем, чичо ми не е бил човекът за убиване,Защо? Според схемите на всичките водещи разузнавания такъв човек не може да бъде пращан на предна линия. Никой няма да възложи на аматьор, още повече поет, да прави бомби и да убива. Хората, които се заемат с тази работа, преминават през определени школи, това са агенти, разработени, внедрени с ясна задача, която те знаят как да изпълнят. Вапцаров не е този човек. Той няма никаква подготовка, независимо какви убеждения има. Известно е, че няма човек, който в началото на живота си да не е ляв. Но това не е достатъчно да бъде убит.
- Много се говори за близостта на цар Борис с вашето семейство. Как той е гледал на процеса?
- Знае се, че руснаци, американци и немци са били против този разстрел. Но явно самият Борис не е знаел това. Казано с днешния речник - той като че ли не е имал достъп да класифицираната информация. Аз лично трудно мога да си обясня неговото поведение. След като фактори от чужбина са искали спасението на поета, защо царят не ги е послушал. Обяснението ми е, че той е бил подведен от вътрешни сили и не е бил достатъчно информиран за ситуацията. Още повече че чичо ми не е бил някакъв голям функционер. Явно след като е тръгнал процесът, нещо трябвало да се направи, няма връщане назад.
- Все пак цар Борис III е бил много близък с бащата на Никола Вапцаров?
- Да, те са били много близки. Царската фамилия често е посещавала Банско. Чичо ми ги е развеждал по Пирина. Компанията е била голяма. В нея са били Багряна, Щъркелов и други интелектуалци. Като са идвали тук, те са спали у нас. Нещо повече. Царят е докарал вкъщи кайзера Вилхелм. Ясно е какво голямо доверие е имал той на дядо ми.
- Това прави още по-трудно обяснението на смъртната присъда.
- Наистина няма никаква логика. Ако баща ми Борис Вапцаров все пак се е занимавал с някаква конспиративна дейност, макар и в периферията, то чичо ми е бил далеч от това. Явно са го нарочили. Като разбрали това, неговите другари решили да го приберат при партизаните. Предвидили са какво може да стане. Дни преди това обаче поетът бил арестуван.
- Какво казваше баба ви Елена Вапцарова за случилото се с нейния син.
- Тя многократно е искала среща с царя, но той не я е допускал. Прехвърлял я е на други, казвал, че е зает. Тя дни наред стояла пред двореца, но напразно. Накрая Балан се е опитал да въздейства на Борис. На един лов той конкретно попитал за съдбата на Вапцаров. Царят обаче се обърнал на другата страна, като че ли нищо не е чул. Така че никой не може да си обясни разстрела. Все пак, за да бъде убит един човек по този начин, той трябва да е направил нещо много срещу държавата. При Вапцаров такова нещо няма.
- 95 години след рождението на поета той получи ли полагащата му се почит от своята родина.
- Известно е каква акция предприеха съседите македонци, за да внушат, че Вапцаров е техен сънародник. Те твърдят, че поетът е жертва на Коминтерна, защото изпълнявал неговите инструкции. Казват още, че чичо ми участвал в някакъв кръжок с промакедонски реферат. В интерес на истината никой досега не е виждал този реферат, но те винаги го споменават и тълкуват, както им е удобно. Крайната цел е Вапцаров да бъде изкаран македонец.
- Защо е това усилие?
- Те нямат герои. По този начин си създават или купуват история. В центъра на Скопие има книжарница "Никола Вапцаров". Вътре могат да се намерят всичките книги на поета, издадени на македонски. Веднъж помолих продавачката да ми даде повече информация за поета, чието име носи книжарницата. Тя ми каза, че той е техен, че е роден в село Банско, съвсем наблизо. В интерес на истината на 40 км от Скопие има село с това име. Така че легендата е изработена много добре. Когато работих като дипломат в Канада, при мен дойдоха група македонци. Отвориха едно куфарче с пари и казаха: "Твои са, само кажи, че ти и чичо ти сте македонци. И сега идват. Предлагат ми вила на Охридското езеро само да обявя, че поетът Никола Вапцаров е македонец.
- Има ли непубликувани стихове чичо ви?
- Има. Това са ранните му произведения, които ние сме запазили. Има и любовна лирика. Много е хубава. Оригиналите на Вапцаровите стихове са извървели дълъг път. През 1949 година Морис Мордехай ги отнася в Израел, а през 1952-ра ги връща, за да останат завинаги тук.
- Какво още разказваше баба ви Елена за сина си.
- Казваше, че като дете много му е разказвала притчи от Библията. Денонощно му е чела Ботев. Явно той е бил силно повлиян от стиховете му. Те са го формирали. Актьорът Динко Динев, който играе ролята на Вапцаров в "Песен за човека", явно е бил голямата находка на авторите на филма. По време на снимките застанал до баба ми и тя пет минути удивена го гледала. Имала чувството, че синът й е възкръснал.
- Помогна ли ви в живота роднинството с такава значима личност.
- Като ученик винаги ме изпитваха за Вапцаров. Рецитирах стиховете му. Те и до днес са ми настолно четиво, въпреки че аз никога не съм писал. Не крия, че преди 10 ноември името Вапцаров ми е помагало. После искаха да махнат паметника на чичо ми. Нещата се промениха. Имам две висши образования, говоря 4 езика и след 17 години във външно министерство бях уволнен от тогавашния министър Стоян Ганев. Мотивите - липса на квалификация. А бях издържал всички възможни изпити. Но всяко зло за добро. Имах късмет и успях да построя един от най-красивите хотели в Банско - "Шато Вапцаров". Странно, но Симеон Сакскобургготски идва в Банско, но не и при нас. А мисля, че е редно да навести близките на баща си. При това много близки... |
e-вестник
