Прегледи: 6042 - Коментари: 7
Джон Атанасов - наш патрон, гордост и пример

Джон Атанасов - наш патрон, гордост и пример

Джон Атанасов - наш патрон, гордост и пример

В Българско училище "Джон Атанасов" в Чикаго се обучават наследници на патрона

Преименуването на Първо българско училище в Чикаго в у-ще "Джон Атанасов" бе прието с огромно вълнение и възторг, както от моето семейство, така и от семейството на сестра ми. С него ни свързват дълбоки родствени корени, а дъщерите ни са ученички в това училище - Божидара Ковачева е в 3 кл., Натали Димова - предучилищна група. Джон Атанасов е първи братовчед на прабаба ми по бащина линия, Яна Манчева, родена също в с. Бояджик, родното място на великия учен. За целия ни род той винаги е бил пример за подражание. Син на български емигрант, достигал най-високите върхове на науката той никога не забравя българския си корен.

Джон Атанасов прави две посещения до родината си и при всяко едно от тях той се среща с роднини и е приет много сърдечно от цялата общественост. Неговият син - Джон Винсънт Атанасов Младши също поддържа връзките си с България. По-късно внучките на учения получават българско гражданство. Братът на моята баба, Димо Манчев, е в близки отношения и поддържа непрекъсната връзка със сина на Джон Атанасов - Джон Атанасов Младши. На родовата среща през 2003 в гр. Сливен майка ми има щастието да се запознае със сина на учения и неговата внучка, Тамара Бъртър. Тази среща е организирана от Димо Манчев, брат на моята баба и втори братовчед на Джон Атанасов Младши. Тя се провежда по случай стогодишнината от рождението на учения в дома на Димо Манчев. По това време аз и сестра ми сме вече в САЩ.

Откриването на компютъра не е единственото постижение на великия учен. Той има и над 30 патента свързани с апаратура за откриване и записване на сеизмични вълни, подобряване системата на колетни пратки и редица други разработки за изчислителната и военно - морска промишленост. Джон Атанасов оставя трайна следа в научната история на САЩ - професор по математика и физика от 1942-45, назначен е като главен учен към Американската армия във Вирджиния през 1949, а по-късно е награден с национален медал по наука и техника на САЩ от президента Джордж Буш.

В родното ни село Новоселец /Новозагорска община/ е открита паметна плоча в негова чест. Президентът на България Георги Първанов учредява награда на името на Джон Атанасов, която се връчва ежегодно от 2002 г. насам за принос в развитието на техническите науки.

Джон Атанасов е пример, който е необходим на нашите деца, които растат извън пределите на Родината. Всички ние, и родители и учители, имаме отговорността и задължението да създадем и съхраним у тях чувството на любов към далечната родина, както и гордост от принадлежността ни към един макар и малък изстрадал, но славен народ.

Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Неговият баща Иван Атанасов е български емигрант, роден в село Бояджик, Ямболско през 1876 г., когато в разгара на Априлското въстание загиват неговите родители. През 1889 г., на 13-годишна възраст Иван Атанасов заедно с чичо си емигрира в Америка. Майката на Джон Атанасов Айва Луцена Парди е учителка по математика. В нейните жили тече ирландска и френска кръв. След смъртта на Иван Атанасов през 1956 г., насърчавана от своите деца, Айва написва "Спомените на Айва Атанасова за съпруга й Иван Атанасов", откъдето научаваме много за произхода и детството на Джон Атанасов.

Семейството има осем деца: Джон, Еделин, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг. Първото от тях майката дарява с двойното име Джон-Винсент и второто име се оказва пророческо, защото Винсент означава побеждаващ.

Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има ток и Джон на 9-годишна възраст открива и поправя лошо свързана електрическа крушка на верандата.

В училище е добър ученик с интерес към спорта и най-вече към волейбола. Интересът му към волейбола намалява, когато баща му купува нова сметачна линийка, с която да си помага в работата. Джон е напълно запленен от сметачната линийка и внимателно изчита инструкциите. Бил много доволен, че може да коригира отговорите. Баща му скоро вижда, че няма голяма нужда от линийката и тя е забравена от всички с изключение на Джон.

Джон е заинтересован от математическите принципи на операциите, извършвани с линийката и от познанията за логаритмите. Това довежда до интереса му към тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита учебника по алгебра за колежа на J. M. Taylor. В този учебник са включени начални познания по диференциално смятане, раздел за безкрайни редове и как се пресмятат логаритми. За няколко месеца любознателният 9-годишен младеж надминава нивото, на което се нуждае от помощ. През това време той научава от майка си за бройни системи, различни от десетичната и ги разучава - най-вече двоичната бройна система.

Когато Джон трябвало да постъпи в гимназия, семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида. Завършва гимназията в Мълбъри за две години с отличие по науки и математика. След това решава, че иска да се занимава с теоретична физика. През 1921 г. влиза в университета на Флорида в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага програма по теоретична физика, той започва курсове по електроинженерство. По време на курсовете проявява интерес към електрониката и продължава с висша математика. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава много предложения за работа, включително от Харвард. Приема това от Щатски колеж на Айова, защото това е първото предложение, което получава, а и заради репутацията на заведението по отношение на техниката и науките.

Така един летен ден на 1925 г. 22-годишният Джон се качва на влак, който го отвежда в Еймс, Айова, където се намира Щатският колеж на Айова. От септември до ноември е зает с работа по магистърската си степен и с преподаване на два математически класа. Въпреки че неговият социален живот бил твърде скромен заради напрегнатия му график, той бил запознат със студентското градче и с Dixie Club - клуб, организиран за студентите, които са далеч от домовете си. Една вечер решава да се отбие до клуба, за да види как е. Там среща Люра (Lura Meeks) - 25-годишна студентка по икономика от Оклахома. Тази среща довежда до нова среща и т.н. Скоро са добри приятели и всеки търси компанията на другия.

През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика в Щатския колеж на Айова и няколко дни по-късно се жени за Люра. Щатът Айова го наема за учител по математика; Люра още не е завършила своето образование по икономика и подписва договор за преподавател в училище през учебната година 1926–1927 в Монтана. Така тя може да спести достатъчно пари за обучението си. По средата на годината решава да прекрати договора и да се върне в Еймс, за да е близо до съпруга си. Година по-късно се ражда най-голямата им дъщеря Елси. Преместват се в Медисън, Уисконсин, където Джон става докторант. Двете им други деца са близнаци. Работата му върху дисертацията "Диелектрическа константа на хелия" дава на Джон първите познания по сложни пресмятания. Той прекарва часове с калкулатора на Монро — една от най-модерните сметачни машини по това време. През няколкото тежки седмици на пресмятания за завършване на дисертацията си е осенен от идеята да изобрети по-добра и по-бърза машина за пресмятания. След защитата на доктората си по теоретична физика през юли 1930 г. той се завръща в Щатския колеж на Айова с убеждението да направи по-добра машина за пресмятания.

През есента на 1930 г. става член на преподавателския състав към университета като асистент по математика и физика. Със своята академична подготовка Атанасов чувства увереност да открие по-ефективен начин за пресмятане на сложните математически задачи от своята дисертация. През периода на експериментите си с вакуумни лампи и опитите в областта на електрониката той е повишен в доцент и по математика, и по физика.

След опитите с много математически устройства, налични по това време, Атанасов установява, че те са два класа — аналогови и цифрови. Тъй като терминът "цифров" тогава още не е използван, Атанасов отбелязва аналоговите устройства като "по-добрите машини за пресмятане". През 1936 г. започва последния си опит за конструиране на малък аналогов калкулатор, използван за анализ на геометрията на повърхности. Атанасов вижда, че тази машина има същите проблеми като всички други аналогови устройства, където точността е зависима от работата на други части на машината.

Копие от 1997 г. на компютъра Атанасов-Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова Манията да намери решение на проблема го подлудява през зимата на 1937 г. Една нощ, разочарован от множеството обезкуражаващи мисли, се качва на колата си и кара без конкретна посока. След двеста километра спира в крайпътно заведение в Илинойс. Там пие бърбън и продължава да мисли по създаването на машината. След малкото време без нерви и напрежение открива, че мислите му се подреждат. Той започва да "ражда" идеи как да направи компютър. След като му отпускат 650 долара от Щатския университет на Айова през март 1939 г., Атанасов се впуска в това вълнуващо приключение. Като помощник той наема добрия студент по електроинженерство Клифърд Бери (Clifford E. Berry). През периода 1939 - 1941 г. те работят по създаването и усъвършенстването на ABC (Atanasoff-Berry Computer), както е наречен по-късно техният компютър. Когато започва Втората световна война, на 7 декември 1941 г. работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът им никога не е патентован.

През септември 1942 г. Атанасов постъпва в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон, където работи за отбраната. (Клифърд Бери работи в същата насока в Калифорния)

Джон смята да работи няколко месеца или най-много няколко години за правителството, надявайки се после да се завърне като ръководител на департамент. Люра и техните три деца остават в Еймс, но той често ги посещава.

Става ръководител на акустичното подразделение в Морската артилерийска лаборатория, длъжност, за която му плащат над 10 000 долара — максималната заплата за работа.

Източник: www.emigrant.bg
Благодарим и на нашия доброволен сътрудник Богомил Аврамов, който ни насочи към статията.






 Потребител:


Коментар:

1. Потребител: INFORMATION PURPOSES ONLY     Дата: 2009-02-17 17:37:28    
През 1984., в залите на хотел "ВАРНА", бе проведена широка научна среща на тема КОМПЮТРИТЕ И МЛАДЕЖТА. Във фоайето на една изчерпателна за онова време изложба, се появи и самият Д-р Джон АТАНАСОВ, в съпровод на професор СЕНДОВ. Присъстващите бяха изненадани и се спуснаха за автографи. Един странно обаятелен, вечно усмихнат, застаряващ учен. Много възрадван, че НРБ е поела пътищата на масова компютеризация. В началото на седемдесетте години на миналият век, вече пенсионер, Той бе главен свидетел на IBM, по финансово-авторски дела между две мощни инженерни фирми IBM и ICL, досежно авторизацията на компютрите които произвеждат.

2. Потребител: Марчо Марчев     Дата: 2009-02-17 21:37:00    
За съжаление българската олигархия още не е осъзнала ролята на ИКТ технологиите и се занимава с простотии - алкохолен туризъм и губещо в целия свят селско стопанство.

3. Потребител: Фантастико     Дата: 2009-02-17 23:55:35    
Според всички специалисти приносът на Джон Атанасов за компютъра е незабележим. Основният фактор е Джон фон Нойман - немец, емигрант в САЩ.

4. Потребител: Националист     Дата: 2009-02-18 02:43:06    
Норберт Винер е теоретикът, а практикът е Джон Атанасов! Уикипедия е пълна с изгодни за големите държави лъжеинформации!
България над всичко!

5. Потребител: Функционалист     Дата: 2009-02-18 11:40:08    
На Благовест Сендов едно варненче прошепна за Джон Атанасов през 1963 на кафе. Сендов все още му казва "здрасти"!

6. Потребител: Д-р Херцел     Дата: 2009-02-18 14:27:01    
Че Джон Атанасов е автор на идеята за електронно-механична изчислителна машина - това е без съмнение. Че не е патентовал своето изобретение - създадено при дисертационно ръководство на свой студент - е пропуск поради начало на Войната. Но, че е второ поколение Българин - това вече е за гордост и знамение.

7. Потребител: Carmina BULGARANA     Дата: 2009-02-21 12:35:22    
Питам се, през своят жизнен път - Джон Атанасов - дали изобщо е подчертавал че е българин? Времето на Макартизма не прощаваше никому. А той бе на отчет при военните. Струва ми се, това той стори, едва подир пенсиониране.