Един радостен концерт Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 2351 - Коментари: 2Един радостен концерт

Днес от 11 часа в Градската художествена галерия стана хубав концерт. Камерен ансамбъл "Симфониета" в съучастие и дори като миноритарен дял в Големия симфоничен оркестър на Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Диригент беше Милко Коларов, да не пропуснем - 12-те изпълнителя на "Симфониета" я правят дори самостойно не само "камерен" оркектър, а състав с доста по-големи пространства.

Всъщност, можем да разделим днешното матине на 3 части. Отначало само "Симфониета" изпълниха Увертюра от Хенри Пърсел /барокова музика/ и Знаменитата Сюита за флейта /със солист Николай Йорданов/ и оркестър в си минор от Бах. След това "Симфониета" + само струнната част от ученическия олкестър изпълниха предкласика - Симфония във фа мажор от Джовани Батиста Самартини и Менует от Луиджи Бокерини, едно от знаковите произведения на предкласиката. След това се присъедини и останалата "духова" част от ученическия оркестър /на снимката общо с професионалните изпълнители около 50 души/ и бяха изпълнени унгарски танци №№ 5 и 6 от Йоханес Брамс. Имаше и два биса, които пак бяха унгарски танци от Брамс.

Да кажем първо последното си чувство. След историческата разходка из европейската музика накрая слушателите си тръгнаха с наслада. И заради музиката, и заради изпълнителите. Защото отначало имаше голямо суетене и притеснение. Най-вече на родителите на учениците. За повечето от хлапетата това беше първият концерт. При това залата беше изпълнена и от постоянното присъствие на варненските любители на класическата музика, и от родители, но и от една група нови посетители, които ние наблюдавахме как се увеличават през миналогодишното "Варненско лято". Да кажем, че единственият общински съветник от Комисията по култура, който бе в залата беше Константин Трошев. Нищо ново под слънцето. Но да се отвърнем от катадневната проза и да се насочим към поезията.

Защото още първата творба на англичанина Хенри Пърсел потопи духа на слушателите в непринудена, тиха и сърдечна нежност. В лишена от страсти невинност, милосърдие и доброта. Тихо-протяжно, но с чистата енергия на предкласическата епоха завърши творбата. За да отеква в сърцата на зажаднялите за любимата си музика слушатели. С упование и надежда в красотата и доброто.

За Бах няма да кажем нещо ново - но да припомним - лирическа и трагическа мощ. Която превзе въздуха на залата, сякаш задавайки на технологичното ни съвремие въпроса - Дали се движи то по правилния път? Защото зелени и свежи поляни, чисто и свежо небе, бодростта и устремът на естествения живот обземаха в мечти съзнанията на присъстващите. Бах се лееше като птичи полет, като великото дихание на земята, като субстанция, към която трябва да се стремим и в каквато е прекрасно да живеем. За флейтата на Николай Йорданов ще кажем само - самата поетична игривост.

След това Милко Коларов, който дирижираше целия концерт, каза няколко думи за спойката и магията на общуването на опита и младостта. Припомни едно свое посещение пре 1969 г. в Байройт /за незапознатите читатели - град в Бавария, известен с прекрасните си концерти за класическа музика/, където до всеки млад изпълнител е свирел неговият професор. Резултатът бе поразителен - оповести нашият професор. Той наблегна особено на промяната, на развитието. Каза, че слушателите могат само да съжаляват, че не могат да чуят разликата между първата обща репетиция на "Симфониета" и ученическия оркестър. Да кажем, че нямаме забележки, ще излъжем. Но самото участие на учениците, зачервените им от вълнение и жажда за участие в красотата лица, изравняваха техните изпълнения с майсторството на по-възрастните им колеги.

Композиторът - в случая диригент Милко Коларов се изказа за съвместния концерт като за експеримент. Пък и произведенията бяха подходящи. Самартини и Бокерини. Предкласика - прекрасната юношеска младост на музиката. Харесва ни свенливостта на тази епоха и звученето й. Плавна, любвеобвилна, да го кажем по-иначе - духовните кръстоносци на Европа са превзели със звуковете си милиарди крепости повече, отколкото въоръжените с мечове. Но самата италианска предкласика - южна, лека ,устремна, лъчиста, чувствена и пречистена се влива в душата на почтения човек и му дава най-важното за човека.

Последваха унгарските танци на Брамс. Неочакваните, остри завои на настроенията и ритъма в тях са виагра за душата. Големият оркестър стари/млади завърши с още два биса на Брамс, освен включените в Програмата. И като резултат от "експеримента" - хората излязоха обрадвани от Залата на ГХГ. Е, дано душите им да се окажат силни, за да вложат в живота чутото тази сутрин прекрасно.