Американец рисува "Башибозук" Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 3599 - Коментари: 3Американец рисува "Башибозук"

НационалистБг.ком препечатва от е-списанието "Българи" интересна статия за американски художник, нарисувал зверствата на турците

Картината "Башибозук" на Франсис Дейвис Милет
Автор: Калин Николов, "Българи"

Американският художник, журналист и писател загива при потъването на кораба "Титаник".

В енциклопедия "Титаника", която съдържа многобройни сведения за жертвите и спасените от единственото пътуване на знаменития "Титаник" е запазено и едно твърде любопитно писмо. То е било изпратено от борда на кораба на 11 април 1912 г, тоест три дни преди трагичната му катастрофа.

Част от съдържанието на текста представлява интерес днес, заради непосредствените впечатления, както и саркастичното остроумие на автора: "...Мисля, че наличието на американски жени, бедствено навсякъде, е особено тягостно на борда. Повечето от тях се грижат за кученцата си, разхождайки наоколо съпрузите си, подобно на домашни любимци. Казвам ти, американката е недоразумение. Тя трябва да бъде прибирана в харем и държана строго..."

Франсис Дейвис Милет, авторът на цитираните редове, фактически приживе се радва на значителен международен авторитет като художник, но и на литератор и журналист. Проявите му, включително дори факта, че е сред елита на "Титаник", се отбелязват в пресата, която от десетилетия преди това вече е по петите на славата му. Изкуството му е сред най-емблематичните за онези години еталони на майсторство и уважение. Разрастващата се американска култура вижда в неговите творби един от своите национални идеали – талант, адекватен на традициите и върховете от Европа и света.

Въпреки ироничната си хапливост към подбраното общество на кораба гигант обаче /и особено 500-те избраници на Първа класа/, Франсис Милет, човек на 65 години, 5 месеца и 12 дни, в своите последни часове от 14 април /дата, която светът няма да забрави и до днес/ избира достойнството. Последно са го видели да помага на жени и деца при прехвърлянето им на спасителните лодки и да подава връхната си дреха на непознат пътник...

На 25 април тялото му е открито от кораба Mackay Benet и незабавно най-големите издания в Европа и Америка включват новината сред траурните си колони. Милет дотогава не веднъж се е състезавал със съдбата, избирайки трудностите, но едва ли е знаел, че когато купува в Шербург, петък, 10 април 1912 г, билет № 13509 за каюта № Е38 срещу 28 лири 11 пенса, това ще бъде последното му пътуване. Бил е в Рим, където с абсолютна адмирация е избран за ректор на Американската академия на изкуствата в Италия и се е завръщал при своето семейство на Новия континент.

Така на "Титаник", символът на безукорната техническа ера, приключва биографията на малкия барабанчик и санитар от Гражданската война между Севера и Юга в САЩ. След приключването й, младежът завършва литература в Харвард и от 1869 г решава да запише Белгийската кралска художествена академия в Антверпен.

Утвърдил се бързо сред водещите журналисти и художници на англоезичния свят, Милет бива изпратен да отразява събитията от Руско-турската война 1877 – 1878 г като кореспондент на английските издания "Дейли нюз" и "Графис" и американския вестник "Ню Йорк Хералд". Чрез тези най-четени световни издания, той ангажира международното обществено мнение с пламенните си статии и рисунки, които и до днес се считат за едни от най-обективните и задълбочени свидетелски анализи на събитията от онова време.

Награден е с най-високи отличия на руската и румънска армии.

Потресен от жестокостите над българското население и съдбата на Балканите под властта на Отоманската империя, през 1878 Франсис Милет рисува композицията "Башибозук". Тя не се нуждае от обяснение, освен от уточнението, че в нея няма нищо от модното през XIX-ти век преклонение пред екзотиката на Ориента. Напротив, Милет успява да изрази психологията на зверствата, тяхната верска мотивация, да постигне символ между сблъсъка на две човешки същности – варварство и обреченост.

Творбата е продължение на журналистическата му мисия, в което се разобличава съучастието на определени политически личности в подклажданата атмосфера на безчовечно отношение към християните, техния живот и труд /тези му изводи и днес се цитират в Британската енциклопедия/. Самата картина "Башибозук" и от философска, художническа позиция е противопоставяне на разширяващото се влияние на сюжети, изобразяващи ориенталския свят предимно чрез еротични композиции от харемите и диви танци, аксесоари като от пещерата на Аладин или странната източна архитектура.

Илюстрациите към самите му статии са рисувани на самата бойна линия и носят всичката емоция на смелостта, напрежението, военните ситуации. Това са майсторски рисунки, които са огледало на малкия разказ сред събитията, но именно така разкриват реализма и същността им – безстрашие, пленени врагове, търсене на скрили се башибозуци, батални случки...

Непосредствено след като се завръща от Балканите, за да поеме членството си сред журито на Световното изложение в Париж от името на САЩ, Франсис Милет сключва там брак с Елизабет Мерил, сестра на негов състудент. Свидетел им е Самуел Клеменс – Марк Твен, прочутият баща на "Том Сойер", един от най-близките му приятели.

Всъщност Милет сам е писател, автор на три романа, превежда "Севастопол" на Лев Толстой през 1887, рисува много, става представител на американските художници в редица световни инициативи, участва като член на международни съюзи, отново става военен кореспондент в Мексико и Филипините, представлява Белия дом във важни мисии... Особено близък е на Джон Сърджънт, най-прочутото име в американското изкуство тогава, с когото създава приятелска колония на Бродуей и взаимно се насърчават в творчеството.

В съобщенията за неговата смърт сред трагичните обстоятелства на кораба световните вестници особено ярко подчертават неговата работа като кореспондент в събитията от 1877 – 1878 г. Тази оценка, над три десетилетия по-късно от 1878, красноречиво илюстрира колко известни са били неговите статии от онзи период.

Днес негови творби се съхраняват в прочути музейни колекции като тези на "Метрополитен музей" в Ню Йорк и Галерия "Тейт" в Лондон. Франсис Милет принадлежи към поколението художници, верни на принципите на класицизма и академичния реализъм. Понякога композициите му излъчват романтичен аристократизъм, спокойствие, романтика.

Но дълбоко на сърцето му е било присъщо да застава очи в очи с драмата на света, независимо от личната цена, която трябва да плати. Какво означава това показва с действията си на окървавената българска земя и потъването на "Титаник".

Би било хубаво след пълното непознаване делото на Милет, което е свързано с нашата история, то най-после да намери своята благодарност и бъде оценено с подобаващо достойнство. Така може би ще се движим и успоредно с изненадата на съвременното американско изкуствознание, открило също Милет като илюстратор напоследък. Отбелязва се, че популярния писател и художник, всъщност е имал в разнородните си прояви и това на голям майстор график.

Бел. ред. на "Българи" - Текстът на нашия художник Калин Николов е публикуван за пръв път в списание "Усури" . Оригиналното заглавие на картината е "The Turkish Guard", но какъв "турски пазач" е имал предвид Милет личи от неговите журналистически изяви от България - Р.С.