Прегледи: 3639 - Коментари: 0
Детско порно и расизъм – обещаната "промяна" от Обама

Детско порно и расизъм – обещаната "промяна" от Обама

НационалистБг.ком препечатва една статия на Иван Стаменов / - траколог, траколюб и трака-трака-болен - единствената досега, която приемаме в по-голямата й част/ за извратеното американско образование:

Докато подготвям следващата голяма статия за политиката на Барак "Телепромптърния президент" Обама – и по-точно политиката на неговите господари от Уол Стрийт – предлагам следното четиво, в което главен герой е Кевин Дженингс. Кой пък е тоя? Поредният гуру на евгениката, намерил място в президентската администрация след такива тъмнила като майстор-кукловода Рам Емануел /споменат тук/ и Джон Холдрън, съветник по въпросите на науката /повече тук/. Та въпросният Дженингс е основател на GLSEN – Образователната програма за гейове, лесбийки и хетереросексуални – като сега има власт да обучава всички американски деца... с детско порно – буквално! Следват долнопробни текстове, моля, невротиците да не четат по-нататък. И все пак четивото е препоръчително за всички родители.

18+
Повече за биографията на Дженингс ще намерите в правителствения сайт. Там е и увещанието, че GLSEN е "organization that works to make schools safe for all students" /сиреч организация, работеща да направи училищата сигурни за всички ученици/. М-да, страхотно, но след като видим думите изразени в дела, се сблъскваме със същата "надежда" и "промяна", които обещаваше Обама – извратени. Благородната организация, поставила си за цел да приобщи младите педерасти и лесбийки към нормалните им съученици, е съставила списък с препоръчителни книги, повишаващи самочувствието на младите хомосексуалисти и способстващи да се ограничи насилието срещу тях. Отделно са предложени и книги за преподавателите, които били "подходящи" за обсъждане в клас. Има изобилие, не е като да няма – книги за шести и седми клас в какви ли не жанрове: проза, мемоари, поезия...

Кевин Дженингс – вашият усмихнат педагог. Ето, впрочем, и титлата му на английски: SENIOR STAFF Photos of Kevin Jennings, Assistant Deputy Secretary for Safe and Drug-Free Schools!!!!!!!!?????????!!!!!!!!!!


Журналистическо разследване на любезно препоръчаната литература показва, че тя е пълна с пищни описания на секс между ученици, между роднини, между деца и възрастни; с перверзни разкази за публична мастурбация, групови хомосексуални актове, прелъстявания на ученици от учители /и обратно!/; порнографски поеми, мръсни вицове и дори се намират съответните на преждеказаното илюстрации... Впечатление правят и интервютата, в едно от които професионално жиголо възхвалява професията си, тъй като му била помогнала да преодолее ниското самочувствие. Равносметката е, че книгите на Дженингс и неговата GLSEN не допринасят за толерантността между младежите, а им налагат едно хипер сексуално светоусещане. Освен това някои от материалите имат подчертано расистко съдържание, заклеймяват хетеросексуалното общуване или подтикват към краен феминизъм.

Разследването е върху само 11 от скандалните книги, като в оригиналната публикация на източника ми са цитирани няколко десетки от мръсните текстове. По-долу предлагам малка извадка от тях – достатъчно е българските читатели да знаят какво ТОЧНО се задава и насам, както и да нямат грам съмнение, че подобна изврат, рано или късно, няма да ни подмине. Англия се смята за опитното поле на Европейския съюз, а там положението вече е по-страшно и от това в САЩ. Децата още от крехката предучилищна възраст ще бъдат "сексуализирани". И то в контекста да приемат педерастията като новата норма, също като тези училища в Калифорния. Подготвя се образователна система с посланието "имате право на поне един оргазъм на ден". Съдебните дела, заведени от разярени родители няма да помогнат. Дори напротив – родителите, отказващи да допуснат децата си до перверзните часове в училище, ще бъдат глобявани.

ВНИМАНИЕ! Детско порно...:
"Имах активно хомосексуално детство, като някак успявах да избегна венерическите болести през най-ранните си години. Още преди първи клас бях сексуално активен с много приятели. Всъщност нашата групичка редовно бягаше от часовете по литература, като се събирахме в тоалетната, за да си правим фелацио. /.../ Не хванаха никого от нас, ама ние и не се притеснявахме. Всички знаехме, че това, което правехме, не е за обсъждане пред възрастните и го разглеждахме като забава, нещо като потайна дейност. Не се чувствахме и виновни; смятахме, че всеки го прави като нас. Че защо не?" /Из книгата Reflections of a Rock Lobster, стр. 13/

"Сядам на твърдата земя и се предавам на тихия плач. Вадя застарелия си кур /ориг.: cock/ от дънките, сякаш искам да я маркирам с наслада, за да мога след това да я намеря и препрочета с разбиране. Някога си представях, че е моя отговорност да лъскам бастуна навсякъде. /.../ Слабините ми се тресат като будилник, някаква помпа се задвижва и след кратък полет спермата ми пада на сивата земя. Пристъпвам сковано и плитко, изпразнен за целия ден напред, а угризенията от остатъчното удоволствие ме карат да потръпвам доволно." /Из Queer 13, стр. 16-17/

Илюстрация от книгата Revolutionary Voices, стр. 103, където се описва процесът, при който момчето се превръща в мъж. Някога е било осъдително от обществото бащата да подари проститутка на сина си, навършващ пълнолетие… А в администрацията на Обама е съвсем нормално училищен наставник да сочи на бойскаут /пионерче/ "как го правят мъжете".

Как го правят мъжете...
/Героят в следния текст е 13-годишен/ "Не помня дали се съгласих, или не, но той успя да ме вкара в тоалетната на една близка прогимназия, за да си "поиграем". Между прегражденията, осветени от флуорисцентни лампи, някои от тях изгорели или премигващи, той опита да ме целуне, ама на мен ми беше гадно. Той осмука зърната ми и си поигра с пишката ми. Нямах представа какво да правя. После поиска да налапам неговата. Някак знаех, че това трябва да направя, но просто не можах да си наложа да поставя в устата си неговия грозен и миризлив кур. Когато се опита да ме насили, така се задавих, че повърнах. Непоколебимо опита и да го вкара в задника ми. За щастие, свърши преждевременно. Вдигна си панталоните и ме остави в тоалетната да плача, бях объркан, изплашен и се молех на Господ да прости ужасния ми грях. /.../ Този случай не ме отказа от мъжете, а ме направи по-объркан и жаден /за мъже/. /.../ Скоро вече прекарвах повечето си време по моловете в търсене на секс по тоалетните. /.../ Опасявах се от нещата, които правех, както и че Господ ще ме осъди, но наистина тези сексуални връзки ми харесваха. Усещането да правиш това /на друг мъж/, а после и той на теб, беше толкова дяволски готино." /Из Queer 13, стр. 43, 44 и 45/

Книгата Revolutionary Voices предлага на стр. 171-176 интервю с професионално жиголо. Извадки от него:
Как стана така, че се захвана да печелиш от секс?
-Ами, преди да стигнем до това, искам да кажа как се захванах със садо-мазо практиката като цяло. Аз съм гей между другото. /.../ Около март миналата година един приятел ме попита дали имам фантазии за изнасилване; искаше да знае какви са. Осъзнах, че никога не съм фантазирал. Като се замислих, фантазиите ми бяха все за удари с камшик. Почнах да чета садо-мазо истории и така почна интересът ми за секса /професионалния/. /.../ Пуснах обява във вестника, че искам да го правя с различни хора, като осъзнах, че това, което ще правя, ще ми осигурява доста пари. Много приятели в порно индустрията ме питаха: "Що не таксуваш това, което правиш?"
Подобри ли се мнението ти за самия теб откакто се захвана с това?
-Чувствам се много по-спокоен и уверен в себе си. Мисля, че това се дължи на садо-мазо фетиша и овладяването на собствените ми сили.

Друг цитат от същата книга /стр. 97/, в който сексът с произволни партньори отново се представя като средство за лечение на ниско самочувствие:
"В гимназията имах проблем с теглото. Подобно на милиони американски момичета, мразех тялото си. Хранех се, без да се владея, и вярвах, че никога няма да съм нормална. Болезнено завиждах на слабите, атрактивни жени. /.../ Бях изумена от това, че някои мъже ме харесваха. Вярвях, че ако контролирам теглото си, ще си осигуря вярност от гаджето. Тези, които ме напускаха, забелязваха огромното ми тяло. А когато някой оставаше /с мен/, бях ненаситна за секс."

Според препоръчителния шедьовър In Your Face /"Право в лицето ти"/, стр. 100, педофилите в интернет са любящи чичковци и децата се уверяват в това, когато контактуват с повече от един:
"Първия път, когато казах на някого, че съм гей, бях на тринайсет или четиринайсет години, може би по-скоро четиринайсет. Бях първа година в гимназията, в кръжока по информатика, където срещнах един пич, който ме заговори и темата стигна до това какво е да си гей; казах му, че може би съм такъв. /.../ Няколко месеца по-късно, имах сходно изживяване. Срещах се и с други хора, но стана така, че чрез компютъра пак се запознах с трийсет и три годишен мъж, който впоследствие се влюби в мен. Не мога да кажа, че /връзката ми и с него/ беше белязващо събитие в емоционален план, но беше и същевременно някак белязващо, защото все пак имах връзка с двама трийсет и три годишни, които ме обичаха."

И расизъм за подправка към малката извадка детско порно дотук:
"Присъединих се към редица хомосексуалистки организации на американци с азиато-тихоокеански произход. Станах и активист на кампания срещу СПИН, като раздавах презервативи на цветнокожи. Докато вървях по улиците и ги раздавах, търсех цветнокожи, но понякога беше трудно да ги разгранича /от белите/. Викам си: "Тоя дали е филипинец? Чакай, може би е латино-американец." И още: "Това момиче мелез ли е, защото май има руска и еврейска кръв." Като почна да предполагам произхода на някого, ме е срам. Ама се случва доста често."

Да, расизмът е обърнат, сиреч срещу белите. На белите, както изглежда, не им се полагат безплатни презервативи в Америка. Никъде не е обяснено защо. Освен неколцина журналисти никой и не пита. Горното пак е от Revolutionary Voices – стр. 108, понеже другите книги са твърде, твърде порнографски. Предполагам никой не се вълнува от подробно описание в интимните занимания между братовчеди или "как се дегустират момчешките сокове".

Ако все пак искате да знаете още, не си правете труда да четете – почакайте! Може да го чуете от децата си, след като се върнат от час по литература. Притрябвал им моралът на Талев или пък да знаят за оня фустогонец Ботев...

Кратък коментар на националистБг.ком: Сега да попитам и аз "обективния" Иван Стаменов: Къде, освен в православието има истински хуманизъм и нито едно извращение? В налудните идеи на лумпена Петър Дънов ли? Или в любимите му траки, докато са погребвали с умрелите мъже и живите им жени, че затова са изчезнали демографски и генетично още преди идването на славяните на Балканите през ІV в?




 Потребител:


Коментар: