ПАНСЛАВЯНСКАТА ИДЕЯ – ПОСЛЕДНОТО УБЕЖИЩЕ НА БЕЛИЯ ЧОВЕК Статии,Новини,Коментари,Национализъм,Варна,България,Свят,Спорт,Култура,Тийнейджъри,Икономика,Наука и технологии

Прегледи: 2773 - Коментари: 1ПАНСЛАВЯНСКАТА ИДЕЯ – ПОСЛЕДНОТО УБЕЖИЩЕ НА БЕЛИЯ ЧОВЕК

БЕЛГРАД ДОМАКИНСТВА НА ЕЖЕГОДНА ВСЕСЛАВЯНСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

В последните дни на септември в сръбската столица се проведе ежегодната конференция на международната организация Всеславянски съюз – световно движение на славянските народи за духовно единство и взаимодействие.

Тя е създадена през 1848 г в Прага, когато официално е приет така наречения Манифест към европейските народи. В него на практика се заявява правото на всички страни, народности и даже отделни етноси, които принадлежат цивилизационно към славянството да градят всеобхватни връзки за взаимодействие по между си – в областта на културата, научната сфера, политиката и икономиката. Ето защо всички международни конгреси, събори и конференции в повечето случаи се наричат делегатски събрания, защото участниците в тях винаги се явяват като представители на своите страни, политически организации или съсловни общности подкрепящи идеята за славянското единение. През 1910 г България за първи път става домакин на конгрес на всеславянското световно движение.

В тазгодишната конференция в Белград дейно участие взе и делегация от нашата страна, част от която бе и Добрин Иванов – общински съветник от политическа партия АТАКА, град Варна - крайно в дясно на горната снимка заедно с Диана Алексиева – виден представител на патриотичната общност в морската столица, член на управителния съвет на "Русияни". Там тя бе удостоена с руски президентски медал "70 години от края на Великата отечествена война" за особени Нейни заслуги за популяризирането на инициативата "Безсмъртен полк" в България.

Представителя на варненската местна власт сподели своите пресни впечатления от участието си в конференцията на всеславянския съюз в Белград. Конкретния повод за тазгодишната проява бе 75-годишнината от предишен конгрес, който също се е провел в Белград по времето на Титова Югославия. Организатор на белградската всеславянска конференция бе Николай Иванович Кикешев – Идеолог и настоящ председател на световното панславянско движение.

Основна тема на състоялия се форум бе алтернативата за света и запазването на мира след краха на неолибералния глобализъм. Както би могло да се очаква акцента на докладчиците от различните страни е бил съсредоточен върху сътрудничеството на всички нива по посока към засилване на социалната роля на държавата, заедно с културно взаимодействие между славянските народи за постепенното им завръщане към изконните традиционни ценности – уважение към семейството, родината и вярата: Организациите поддържащи панславянската идея поставят духовността на първо място в качеството и на двигател за градивността в човешките взаимоотношения започвайки от семейството, социалната среда, държавата, та стигайки до международните отношения. Всеславянските организации все по ясно и недвусмислено посочват социал-консервативния национализъм като единствена алтернатива на съвременните мултикултурни ценности на днешна Европа. В своето историческо развитие всеславянското движение е било под влиянието на три основни идейни направления: Съхраняване на старите предхристиянски вярвания на славянските народи, консолидация на базата на източноправославното Християнство, както и влиянието на комунистическата идеология, което започва от първата половина на ХХ в.

Последното се случва основно в годините на Втората световна война, когато темата на всеславянските форуми по света е била антифашистката съпротива. Въпреки противоречивостта на тези три идейни направления по между им е налице единното схващане относно бъдещето на Европа и света. За всеславяните е крайно време да бъде сложен край на световната хегемония на англосаксонския цивилизационен модел. По думите на варненския представител на ПП АТАКА – Добрин Иванов възгледа за силна социална държава се явява неделим елемент от общославянския дух и култура. Неслучайно белградският форум е отдал особено значение на представителите на Евразийския инвестиционен съюз, който на преден план е поставил необходимостта от реализацията на социални проекти на територията на Русия, както и в чужбина. Именно тук се корени и вододела между двата цивилизационни модели – англосаксонския и този – според възгледите на всеславянските организации. За тях е крайно време идеята за бърза и краткосрочна свръх печалба да бъде заменена с разбиране необходимостта за инвестиции в посока към постоянното подобряване на социалната среда, което да доведе до повишаване ефективността на труда в дългосрочен план.

Всеславяните стоят твърдо на позицията, че днешния политически и икономически елит на запада със своето антисоциално управление посредством диктата на свободния пазар обрича на геноцид собствените си народи и най-вече бялото население в Западна Европа и САЩ. Под маската на толерантността към всеки едрия капитал в тази част на света десетилетия наред насърчава почти безконтролното преселение на човешки маси от третия свят към стария континент. Всичко това се прави с едничката цел за постоянно занижаване цената на труда и постигане на свръхпечалби на тази основа. Ако в близкото минало мигрантите отнемаха работните места на бялото население то днес са на път да му отнемат държавите и даже неговия живот. Днес атентатите извършвани от ислямизираните пълчища в Европа са почти ежедневие, а белия елит продължава да си крие главата като щраус в пясъка и чрез удобните нему средства за масова дезинформация да обяснява на простосмъртните, как на терора трябва да отвръщаме с музика и любов. Последователите на панславянската доктрина твърдо вярват в приближаването на края на цялото това безумие. Това все по-ясно се вижда и на парламентарно ниво в рамките на прогниващия вече Европейски съюз. Националистите във все по-голяма степен излизат от своята маргиналност и стават неделима част от новото семейство на консерваторите. Ето как излиза, че на практика идейната спойка между консерватизма и национализма като основа на всеславянското световно движение се превръща във водещ политически фактор в европейските институции. Консервативния ред идва, за да спре разрухата, а поставянето на духа пред материята е призвано да озапти гибелната за човешкото съществуване алчност, която в крайна сметка води след себе си пълно материално и физическо самоунищожение.

Според двамата варненски патриоти взели участие във всеславянската конференция в Белград България в никакъв случай не бива да остава в страни от този процес, защото европейското финансиране няма да продължава вечно, а и в един момент НАТО няма да има интерес да ни пази от най-могъщия си във военно отношение член – Султан Ердоган.

Славянският социал-консервативен национализъм се явява спасителния пояс за всеки бял европеец, чиито живот е посветен изцяло на това да изкарва по честен начин своя хляб и с това да допринася за благосъстоянието на обществото. Той поставя опазването на световния мир като приоритет пред дрънченето на оръжия в името на капитала. Новият панславянски консерватизъм издига почти в култ принципа за уважение към закона и правилата като водеща ценност определяща морала на отделната личност. Именно тази дълбока нравственост в разбиранията на привържениците на всеславянската идея е пътя към просперитета на отделните страни. Ако чувството за справедливост характерно за славянската душа е водещо в човешките взаимоотношения, то хората съответно ще извършват и такива дела, които ще носят след себе си градивност.

Следващия форум на световната всеславянска организация ще се проведе отново в Прага, защото ще се навършат кръглите 170 г от нейното основаване.

Александър Атанасов - Политолог