Прегледи: 1542 - Коментари: 0
110 г Явлението Тодор Живков

110 г Явлението Тодор Живков 110 г Явлението Тодор Живков

Във връзка със 110-годишнината от рождението на Тодор Живков пускаме леко преработена наша статия от 2008 г. Като я прочитаме от днешна гледна точка, се убеждаваме, че сме били извънредно точни в оценките си:
/Забележка: Правописната грешка в долната снимка - който вм които не е на редакцията на РодинаБг.ком, но пък фотосите са "точни"./

2008 - 2017

Явлението Тодор Живков

Вчера беше Тодоровден, конски кушии, каручки, прабългарска екзотика... Ние пък се сетихме за историята.

Преди 1989 г рейтингът на Бай Тошо беше 100 %. Непосредствено след 10 ноември 1989 социологически агенции публикуваха данни за 0 % подкрепа. 10 г по-късно едно по-обективно изследване показа 51 % одобрение и 34 % неодобрение при въздържали се 15 %. Това математически означава, че след осмисляне от някаква дистанция във времето, 6 към 4 от българите одобряват стореното от нашия ексдържавен глава. Колкото промити мозъци и зомбирани от † американо-ционистката пропаганда да има вече в страната ни, според нас, оценката за Тодор Живков е обективна.

От април 1956 до края на 1989 г той беше Държавник № 1 в България, като още от 1952 г е възлов фактор, а още от 9.ІХ 1944 г е във висшето реално управление на страната.

През негово време се проведе индустриализацията, построиха се огромни за мащабите ни промишлени мощности, механизира се селското стопанство, получи размах туристическият бизнес, образованието и спортът доказваха на практика, че са на най-високо световно ниво, инфраструктурата беше задоволителна и постоянно се обновяваше, електрифицираха се и се водоснабдиха 99 % от българските граждани, на културата и изкуството се помагаше дори повече, отколкото трябваше. На практика нямаше безработица, правосъдието беше измеримо 2 пъти по-добро от сегашното, а България бе № 1 в света по броя на собствени жилища - над 97 % от гражданите имаха собствен дом с площ на средноевропейско ниво. За сравнение във † САЩ тази цифра сега е около 50 %, а в Русия по времето на Бай Тошо числото беше под 25 %.

Стандартът на българина по измерими показатели на ООН беше 27-ми в света. 5 г след † "промяната" бяхме на 96-то място в света. Срина се например, един от най-важните показатели - почивката на хората. През 1988 г на курорт поне седмица са били над 4 и половина милиона българи, докато през 1998 г - най-добрата от управлението на Иван Костов - числото е било под 400 хил. Ще вметнем, че в нито една страна от бившия Източен блок, с изключение на Русия и Туркменистан, нивото на живот не беше срутено така.

Лична заслуга на Тодор Живков е и закриването на незаконосъобразните концлагери в Ловеч, Белене, Скравена.

Да признаем направеното, но и да спрем с похвалите.

Бай Тошо не успя да се пребори с Брежнев и †Горбачов и да направи България модерна високотехнологична държава по примера на Южна Корея, Китай и пр. Допусна семейственост, сериозна безотговорност, самозабравяне и прахосничество на голяма част от високопоставените местни партийни велможи. Не успя да вмени на българина да мисли модерно, държавнически и в стратегическа перспектива, което е най-сериозният ни национален недостатък. Колкото и да беше хитър и комбинативен, допускаше волунтаризъм в икономиката и кадровите решения.

Не съумя да впрегне целия ни национален потенциал, за да станем високоразвита държава от типа на Япония, макар че имаше тая амбиция и се опитваше да се пребори дори с Льонята Брежнев, за да го постигне.

Допускаше ДС да работи освен за България и за личните си облаги, което беше още една морална язва в обществото. Беше много нископоклонен на Москва, което е недопустимо за Държавен глава на такава Велика страна като България. Този слугински манталитет и сега личи в най-подмазваческото ни гъзоблизане на новите ни †господари - САЩ.

Могат да се изредят много "за" и "против".

За нас Тодор Живков е един от най-значимите и успешни български държавници. Той обичаше България и българския народ и правеше това, което беше в обсега на реалните му лични възможности. Притежаваше всички плюсове и минуси на човек, дошъл от народа. Плюсовете - за радост, минусите - за нещастие.

Мисля, че душата на Живков страда за това, което днес става в България. Реална е опасността държавата ни да изчезне - да бъде погълната от Турция, да се †циганизира или по-скоро двете едновременно. Какъвто и да беше, Той нямаше да допусне това да стане.

Него го предадоха много от тези, които бяха най-близо до него.

Евреинът Нико Яхиел, когото Живков щедро възнаграждаваше и му беше личен икономически съветник, го неглижира в спомените си. Ами †Станко Тодоров, †Добри Джуров, †Петър Младенов, Александър Лилов, да не споменаваме †Андрей Луканов с неговото не така българско потекло!

Тодор Живков анатемоса †БСП и според нас, това е най-силното му изказване след 10 ноември. Той разбра, че †хамелеонски променилата се партия няма нищо общо с неговите идеали.

Впрочем, неговата най-голяма заслуга беше, че иска да е българин. Нито веднъж не злослови против народа си, както го правят 90 % от днешните ни политици-†майкопродавци. Той се роди, живя и умря като българин, както се раждаме, живеем и умираме почти всички българи.

С всичко черно и повече бяло в себе си!

2008 г




 Потребител:


Коментар: